Чисто и просто

В края на миналото лято докато се разхождах по крайбрежната алея на Брайнтън Бийч забелязах нещо необичайно. Хора с големи черни торби обикаляха плажа. Бях си наумила, че ще вървя до края на плажната ивица, защото тази разхода има силата на пречиствателна станция – изчиства всички лоши мисли. Естествено, феноменът на хората с торбите ми беше любопитен, но успях да ги игнорирам и да продължа с бърза крачка напред към целта – края на плажа. И точно тогава и мен ме вербуваха. Двама от тези с торбите ми се изпречиха на пътя и ми честитиха международния ден на плажовете. Инстинктивната ми реакция беше да им кажа „сори, бързам, аз така или иначе не цапам”. Все пак имах важна задача - да си прочистя мислите. Стана ми обаче леко неудобно, а истината беше, че нямах супер спешна работа. Мислите можеха да почакат. Изслушах ги. Празникът на плажовете се празнувал с масово почистване. Хора от целия Ню Йорк били дошли до Брайтън Бийч и Кони Айлънд, за да ги почистят. Без да се усетя бях изслушала и инструктажа и се бях сдобила с голяма черна торба, гумени ръкавици, отчетна форма и молив. Все пак цяло лято бях мрънкала колко е мръсен плажа, как не глобяват прасетата и как май само аз си изхвърлям боклуците в кофите. Признавам, че започнах операцията с леката досада на човек, отклонен от първоначалната му мисия. В крачка обаче се заиграх. Запознах се с двама-трима хипстъри от други квартали на Бруклин, които говореха за Малката Одеса и Кони Айлънд с чаровен възторг и носталгия. Почувствах приятен квартален шовинизъм. Без да се усетя дори взех да придобивам несвойствени за мен полицейски нрави. В упор изчаках една дама да си изпуши цигарата. Както бях предвидила – изхвърли си фаса на плажа. Някак си внезапно си спомних всички факти за това колко стотин години чакат един фас докато се разпадне и я атакувах. Бях готова за дълъг и ожесточен спор. Тя обаче много мило се извини и полюбопитства какви ги върша аз с тази черна торба. Няколко минути по-късно и тя се разхождаше с подобна торба.
В ранния следобед се наредих на опашка, за да си връча боклука. На отчетния пункт имаше музика и големи банери с имената на разни фирми, организации и медийни партньори, подкрепили инициативата. В знак на благодарност ми дадоха банан. Нямаше как да не се сетя за приказката „Сливи за смет”.
След като се освободих от черната торба тутакси се устремих към целта – края на плажа. Няколко метра по-късно обаче установих, че днес май нямам нужда от това занимание. Докато чистих плажа явно бях успяла да прочистя и мислите си.
Сетих се за този летен ден наскоро. Вече цяла седмица попадам на остроумни текстове, чиито автори аргументирано и интелигентно обясняват защо не трябва да се почиства България за един ден. Винаги съм уважавала правото на мнение и здравословния скептицизъм. Някак си обаче не мога да осмисля следния факт. Защо трябва да занимаваме човечеството с това дали ще почистваме в събота или не. И защо трябва да хейтваме една смислена инициатива, само защото някой си правил реклама с нея. Това упражнение ми се струва леко безсмислено. Да, знам хейтването е модерно :). Опитах се да се сетя кои бяха спонсорите на плажното почистване преди няколко месеца, но се оказа, че нямам никакъв спомен. Това, което си спомням обаче е, че плажът беше чист доста дълго време. Какво значение всъщност има кой си слага логото на постера на подобна акция, ако ефектът е смислен? Да, знам корпорациите са кофти. И аз често стигам до подобни изводи. Авторите на филма „Корпорацията” доста аргументирано бяха поставили на корпорациите диагнозата „социопати”. Когато обаче корпорациите проявяват признаци на здрав разум, дори за да си правят реклама, ми се струва, че трябва да ги поощрим и да им стискаме палци да го правят по-често. Някак си предпочитам рекламните им бюджети да рекламират почистване, вместо поредното риалити.
Да, и аз искам да живея в общество, в което данъците ми автоматично се превръщат в чисти улици, паркове и градинки. Искам съвестни политици да организират бдителни хора в униформи да почистват, докато хора в сини униформи глобяват безсъвестните. Това обаче не съм го виждала да работи много успешно в западния свят, който познавам. Изводът е малко тъжен. Замърсителите са доста по-многочислени от съвестните граждани, повече са и от политиците, от чистачите и от полицаите. Не можем да прикрепим към всеки цапащ по един полицай и по един чистач, а и откровено казано – аз не искам. Полицейщината винаги ме е стряскала.
Все пак трябва да има и друг начин. Естествено, как не се бях сетила -  нарича се образование. Не всеки обаче е късметлия да се роди в образцов дом, в който мама, татко и учителката го научават от малък, че да цапаш е лошо, нередно и да - грозно. И когато си израснал в кварталното гето, където найлоновите торбички в небето са повече от птиците, някак си спираш да ги забелязваш. И когато полицай ти се скара, че си хвърлил опаковка на улицата, най-вероятно ще го напсуваш. Ако обаче един ден видиш, че някаква външна сила, която има за цел да си прави реклама, е успяла да мобилизира съседите ти да се разхождат с големи черни торби и да събират боклуци може би ще се замислиш. Може дори да се включиш. И най-вероятно поне за известно време съседът от последния етаж няма да си изхвърля пепелника през прозореца. И ако тази външна сила някак си е успяла да подмами и кварталните клюкарки, които всеки ден люпят семки на детската площадка, да вземат по една торба, може би тези деца, които няма кой да ги научи, че да цапаш е лошо, нередно и грозно, ще играят една седмица с пясък, а не с фасове и обелки от семки. И ще направят разликата.
Не е ли по-добре да насочим остроумието и здравословния си скептицизъм към реалните проблеми, които се случват в България, а не към това кой си прави реклама с обществено полезни акции (стига разбира се от тези акции да има полза).
Струва ми се много просто – ако искаш да почистваш на 12 май го правиш, ако не – правиш друго. Да поучаваш другите, защо и те не трябва да почистват ми се струва безсмислено.
Ако да кажем след 100 години някой любознателен изследовател реши да изучава нашата цивилизация и препрочете онлайн дебатите от последната седмица ще остане с впечатление, че основният проблем на България в началото на май в далечната 2012 г. е бил дали е добре да бъде почистена за един ден или не. А май не е това най-сериозният ни проблем.