iStory

За смъртта на Стив Джоб научих от едно от неговите изобретения. Гледах невярващо екрана, защото само преди 6 месеца ентусиазмът, енергията и съзаклятническата страст на Стив Джобс ме спечели за въпросното устройство. Нямаше как тази енергия да е изгаснала внезапно. Когато в края на август Джобс напусна поста си, бях убедена, че ще се появи след няколко месеца, за да представи нещо ново, революционно.

Страницата на Apple потвърди новината в типичния минимализъм, на който само в Apple са способни. И понеже това не ми беше достатъчно се зарових в нета. Припомних си негови култови изказвания, цитати, моменти от живота му, но някак си имах нужда да направя още нещо, по-драматично. Когато почина Ейми Уайнхаус слушах дълго нейни парчета, докато й казвах сбогом. Натискането на тъч скрийн, взирането в светеща ябълка и четенето на статии, някак си ми се сториха недостатъчно драматични занимания.

Затова реших да посетя някой Apple магазин на следващия ден. Бях убедена, че ще има специална програма, дори церемония. Ако няколко милиона души изживяват толкова драматично тази вест, няма как в къщата на Епъл, да не се случва нещо много важно.

Избрах Apple Soho. Освен заради квартала, харесвам този магазин, защото в него се случват уъркшопи, има супер бърз интернет и множество електрически контакти. Този магазин някак си успява да съчетае изисканата хладина на шоурум, небрежния хаус на бар, инфантилната организираност на ученически лагер и магнетизма на книжарница. Признавам, че изпитвам задоволство и от факта, че са намира в сградата на стара поща.

Напълно очаквано пред магазина имаше струпани хора. Едно момиче избута тълпата, извади ябълка от джоба си, отхапа я и я остави на земята. Когато приближих видях, че вече има няколко подобни ябълки, свещи, снимки на Стив Джобс, цветя. Услужлив човек беше оставил тесте листчета post it и маркер. На стената вече бяха постнати прощални думи. Минувачите спираха и снимаха, повечето с i устройства. Освен този импровизиран кът, фасадата на магазина изглеждаше обичайно. Черно знаме не се вееше.  Влязох. На входа ме посрещнаха двама от многото младежи със сини тениски, усмихнати. Потърсих с поглед голям портрет на Стив Джобс. Нямаше. На първия етаж бизнесът се случваше напълно обичайно. ОК, явно в аудиторията ще прожектират клипове с откъси от речите на технологичния гуру и просълзени последователи ще споделят първите си спомени за Apple.  Подготвих се за подобна случка. На екрана в залата обаче вървеше реклама на iPad 2. На genius bar-а небрежен растафарианец обясняваше ентусиазирано предимствата на Lion. Продължих обиколката си в търсене на драма. В този момент от аудио системата се чу глас на водещ, който обяви... Мемориалната церемония започва, казах си аз. Гласът обаче съобщи началото на уъркшоп за Final Cut Pro X. Разочаровах се, въпреки че точно Final Cut Pro X ме вълнува в последно време. Стори ми се доста странно, че ме занимават с нещо толкова ежедневно в този драматичен момент. Все пак реших да остана, защото от няколко дена обмислям идеята да си купя новия Final Cut.

Мъж на средна възраст с вид на незабележим чиновник зае подиума и започна да ни разхожда из чисто новия софтуер. Докато слушах презентацията, мислено изтрих определението „незабележим чиновник”. Презентаторът представяше любимия си софтуер със смесица от ентусиазъм, родителска гордост и детинско нетърпение да каже най-забавната част от вица още в самото начало. Нямаше как да не си припомня един друг велик презентатор. Почувствах се добре. Лекцията прерасна в Q&A. Филммейкър-хипстър изрази разочарование, че интерфейсът приличал на iMovie, на което монтирала филмчета малката му сестра. „Да” - каза лекторът, - „в Apple вярваме, че професионалистите заслужават да изпитват удоволствието и лекотата на деца”. Чувствах се все по-добре. Презентаторът също ставаше все по-ентусиазиран, очевидно предстоеше най-любимият момент от презентацията му. „Сега затварям проекта” - каза той заговорнически, - „направи ли ви впечатление нещо? Да, точно така, не го сейвнах. В Apple създадохме програма, която сама върши това! Непрекъснато! Не е ли невероятно? И има unlimited undo, защото ние в Apple не обичаме ограниченията? Освен това програмата е съобразена с всички новости, които предстоят да се случват в областта на дигиталните технологии през следващите 10 години”. Отново си представих гениалния визионер. Вече бях много щастлива, че в магазина нямаше черни знамена, портрети, драма. Имаше това, което Джобс беше създал – революционни продукти и хора с ентусиазъм и енергия, готови да запалят света за новото. Ако Стив Джобс можеше да режисира дните след смъртта си, най-вероятно би предвидил да изглеждат точно така. Тръгнах си от старата/нова поща с неистовото желание да започна нов видео проект. Тутакси.

И този момент се сейвна сам.